First topic message reminder :

Моля ,когато има проблеми или просто искате да разговаряме се обръщаите към мен.

-Хърмаяни...здравей
-здравей Луна
-с какво мога да ти бъда полезна-попитах прекалено остро
-трябва да поговорим
-говори
-насаме ,ако обичаш-и тя погедна към донован
-да ,добре.Джордж с теб ще довършим по-късно
-да,професоре -каза той и излезе от кабинета
-е ,говори Хърмаяни

Професора се огледа.
-Мисля.че и Джордж трябва да присъства...това засяга и него.
-Какво толкова важно искаш да научиш за мен ,Хърмаяни?-попита Луна,вече наистина притеснена
Тя насочи пръчката си към вратата.Нещо блестящо изскочи от нея се насочи към кабинета на Донован.След известно време той се върна и Хърмаяни се обърна към директорката:
-Защо нападна Волдемор?-попита тя .

-аз ... незнам ,просто мислех че това е правилното решение, а и може от егоизъм ,нз .Но защо те интересува това, то вече е минало.всичко свърши

Хърмаяни погледна Луна в очите.
-Сигурна ли си? Защото надали смъртожадните ще си стоят без да предприемат нищо срещу нас...някой би трябвало да ги ръководи.
Донован погледна към Луна.Тя продължаваше да отказва отговор...

-неразбирам .
-мисля че много добре ме разбра
-така ще е най добре луна-нямеси се и донован
-искате да се върна при тях и да ги ръководя след като убих Волдемор и как забога мислите че това ще стане
-ще измислиш нещо
-не няма-започнах да крещя-животът ми се промени имам съпруг ,а скоро ще си имам и малко ангелче. Щастлива съм ,няма да застраша живота им или да ги оставя сами.от смъртожадните не са останали много ,а повечето се изпокриха,за какво им е помощ

Бях се запътил към кабинета на Луна, трябваше да и кажа предам нещо, нещо заради което ме бяха изпратили тук в Хогуортс.На вратата не се спрях да почукам ,а направо влязох.Мислех че ще е сама , но при нея бяха Хърмаяни и Донован.Той от кога пак се въртеше покрай Луна.
-Джейми-изненадана проговори Луна-какво има
-аз дойдох да поговорим, но виждам че си заета
-да ,май
-няма проблем ще говорим довечера.
-ок
-междо другото отвм до града трябва ли ти нещо
-не мисля
-ок -придлижих се до нея и нежно я целунах-до довечера-казах закчлив ,а очите на Лунс светнаха
-нямам търпение

Професор Грейнджър влезе в кабинета на директорката в много особено настроение.Бе ядосана,но и много притеснена.
-Какво става?-попита Луна
-Какво ли?-сопна се Грейнджър-Министерството,разбира се...Обичайните заподозрени...
Тя седна на блзикия стол срещу катедрата на Луна,а директорката я стрелна с изпитателния си поглед.
-Волдемор...
-Какво за него?
-Знаех си!Той има наследник в този замък...знаех си,че няма да остави нещата така...но, те, разбира се,нищо не предприемат...
Луна стана рязко от стола.
-Какво има впредвид?-извика тя
-Те...знаеш...Били са забелязани наблизо...
Дирвекторката отвърна:

-наследниците му са забелязани наблизо-ок , бързо трябваше да измисля нещо с което да изамажа очите и да прикрия хората си
-да , не го ли казах туко що
-да , а аз просто смелям информацията
-какво става с теб Луна , държиш се странно
-не , просто мисля за , няма значение
-за какво мислиш
-за децата ми-отвърнах набързо и разбирасе тя не ми повярва
-знаеш нещо
-нищо незнам
-лъжеш
-чакай , какво става на двора -опитах да се измъкна
-слидеринките ти се карат
-ела да идем да вдим какво става там
-добре, ще идем ,но разговора ни не е приключил Луна

-Хърмаяни , не те очаквах.С какво мога да ти бъда полезна.-знаех много ясно защо е тук и какво ще ме пита , но реших да се правя на разсеяна

-Знаеш защо...-усмихна се професор Грейнджър,а Луна послегна към пръчката си.
-Незнам за какво говориш-отвърна Луна и погледна отново към книгата.
Двете стояха известно време.Директорката знаеше причината Хърмс да е тук...
-Знаеш защо искам да разбера...Знаеш ли кой уби Сириус?...Но защо не искаш да ми кажеш,Луна?

-Няма да те лъжа Хърмаяни , знам много неща , който те интересуват, но повярвай ми незнам кой е убил Сириус.
-Не ти вярвам
-Виж , може и да не съм от ордена на феникса и да не ме познаваш добре, но аз наистина харесвах Сириус . С него бяхме добри приятели , преди ти да се появиш.И повярвай ми и аз искам да знам кой го е убил.

Хърмаяни се вбеси.
-Много добре...защо тогава не ми разкриеш кои са наследничките на Волдемор...няма да пострадат ,ако ми кажеш...
Но Луна не й повярва...Може би мислеше,че ще си отмъщава точно на тях?
-Дори да са тук...
-Разбира се,че са тук!-извика заместник-директорката
-Не са виновни за...
Професор Грейнджър се постара да се успокои или поне тонът й намаля...
-Няма да нападам деца...искам просто да намеря убийците му...или...
Луна отвърна:

-Не ,Хърмаяни , няма да ти кажа кой са децата .По - добре се откажи , а и без това нищо незнаята-двете млъкнаха . след около минута изражението на Луна се промени-не , не се и опитвай да проникнеш в съзнанието ми.Легилимантиката няма да ти помогне, знаеш колко съм добра в оклумантиката-каза Луна и веднага затвори съзнанието си

-Познаваш ме,Луна...ще ги открия...-усмихна се професор Грейнджър.
Луна се опита да предложи съдействието си,но без резултат.Сега имаше нова заместник-министърка,а тя може би също бе към последователите на Волдемор.Трябваше да разкрие кои са наследничките и да се опита да ги спре,но Луна отказваше да разкрие...
-Ами Джейми,Луна?

-Какво за Джейми, не те разбирам , какво общо има той с разговора ни.Не се опитваш да заплашваш Джейми , нали не е в твой стил.

-Не заплашвам никого...проблемът е,че замъка е заплашен,Луна...учениците!
-Да не би да очакваш,че ще нападнат другите деца...Професор Грейнджър...-промърмори Луна,но знаеше,че
има такава вероятност.
Хърмаяни бе член на Ордена на феникса,но и бе ръководител на Охрана на магически ред,освен,че бе аврор...
Но може би някой в министерството е от...тях...В очите на Луна се четеше видимо напрежение...

Незнаех какво да кажа, вече ми беше писнало от тайни , лъжи въпроси. Погледнах през прозореца , деня беше слънчев , тук там прелитеше някоя птичка.Джейми беше на двора и говореше с Бела, малко по натам група ученици играеха на нещо.Я чакай върни картината при Бела и Двейми.Данеби туко що да видях зелена светлина.Не едвали никой от двамата не би наранил другия знаят колко много значът за мен.Погледнах по внимателно и видях как Джейми пада.НЕ изкрещях наум.Не , неможе да бъде.На ум крещях и едвам спиръх сълзите си ,но на глас излезе само едно тихо не.
-какво , Луна пак ли се опитваш да смениш темата.Този път няма да стане
-не -повторих пак аз,още по-леко.Хърмаяни още не беше разбрала за какво говоря, сълзите започнаха да се стичат по лицето ми
-Добре де незнаех , че е толкова важно за теб , да ги предпазиш
-не, Хърмаяни , виж- посочих през прозореца мястото на което до преди малко трептеше сърцето на мъжа ми , а сега беше спряло, спряло за винаги
-какво , каво пак става на двора.-тя се вгледа по-добре -чакай това не е ли Бела
-поклатих глава в знак на съгласие-а това до нея е ..Джейми , какво му е ,защо лежи на земята
-тя тя го уби-заплаках още по-силно
-КАКВО-извика Хърмаяни-о, Луна толкова съжелявам-дойде при мен и ме прегърна
-това нищожество ще си плати ,много за това ,което направи.Няма да и се размине така.Та аз я защитих , оставих я жива.Защо , защо ще го убива
-хайде ела да видим какво става -каза Хърмаяни
-добре

Седях в кабинета с безразличен поглед.На вратата се почука.Бяха Ирис и Анахи
-влизайте
-много съжелявам луна-каза бела.ирис подобно на мен немаше сили дори да заплаче.
-Знам.-казах безразличо.-предполагам знаете защо ви извиках.
-да - отвърнаха
-за жалост плана трябва да влезе в действие още сега.Няма да позволя на малките ииотки ,да се разпореждат
-луна сигурна ли си-попита ирис
-напълно.Децата ми готовили са -обърнах се към ирис
-да
-добре.Ами ти подготви ли ритуала
-да , само трябва да дадеш кръвта си
-добре.и неговите деца са готови.останаха само смъртожадните , да видим те на коя страна ще са
-да
-да тръггваме и да ги намерим

Как? Луна продължаваше да изненадва мен и другите...Луна и Ремус често спореха,но той
не одобряваше тя да е в Ордена.Влязох в кабинета й ,а по лицето ми бе изписан неописуемо ...недоумение...Луна стоеше в кабинета си...отдавена не бях я виждала толкова бясна.
-Как смее?-викаше Луна-Как...?
-Какво си мислиш,Луна? Та ти бе смъртожадна,как мислиш,че Ремус ще стои с кръстени ръце и няма да каже нищо?
-Това не значи,че не искам да ви помогна...ти да не би...?
-Разбира се,че ти вярвам...но сигурно министъра подозира,че си ...била си такава...
Луна отвърна:

-Това беше грешка, да бях такава , но вече се промених. Не го ли доказах. Та аз го убих.

-Знам,но...Ремус просто се съмнява в теб,знаеш...
Погледнах Луна-стоеше,а очите й едновременно бяха изпълнени с тъга и огромен гняв.
-Реших да се върна,защоъо именно ...смъртожадните нападнаха Джейми...а и...
-Какво?-попитах аз,а тя
каза:

Изведнъж на вратата се почука.Това бе Yu.След като влезе, той каза:
-Викаше ме, сестричке...о, да не прекъсвам нещо-каза той със злоба.

- Не Yu , нищо важно непрекъсваш. Същност се радвам че дойде
-Луна не се опитвай да се измъкваш. Не сме приключили с разговора си. Yu ще те помоля да изчакаш малко отвън.
-да изчакам , че тя прекъсна моя разговор заради нещо ВАЖНО , а сега да чакам
-като се налага ще изчакаш какво толкова
-а вие какво Толкова си говорите
-не ти влиза в работата
-тя ми е сестра , няма тайни от нея и тя няма от мен. Нямаш нали
-не Yu нищо некрием , щом искаш остани
-Луна той неможе да остане
-това е моя кабинет и аз казвам че може

-Ау извинете, прекъсвам ли нещо.
-Да прекъсваш нещо.А сега ако обичаш излез!-каза Луна.

Погледнах Луна...Нямаше отново да се измъкне...
-Ю,както казахме,това е личен разговор...
Братът на директорката се изсмя :
-Сестра ми няма тайни от мен,професоре...Нали,Луна...
-Какво?О,да ...Разбира се!
Луна ставаше все по-неспокойна...Вердона се приближи до Ю и му прошепна нещо...Луна извика:

-Стига вече , немога повече да ви търпя. Всички излесте и по късно елате един по един. Повече неискам да се събирате всички в кабинета ми.

След като чу какво каза сестра му, той се обърна, отвори вратата и излезе, оставайки я отворена за да могат другите да излязат

Вер също излезе и се запъти към стаята си.Тя обичаше Yu, но не можеше да търпи сестра му.Беше толкова нагла и толкова нахална.За съжеление Yu прочете мислите и . . .

-Спокойно, и аз нямам симпатия към мъжа 'и, но това е нещо, което не може да се премахне, а трябва да се живее с него-след като каза това, Yu прегърна Вер и я целуна.

Най-накрая останах сама. Цялата тази караница направо ме побъркваше, а имах и гадното чуство че това е само началото.Облегнах се настола за секунда и следващата ми задача изникна в съзнанието ми, трябваше да се срещна с Ирис преди половин час. Изхвърчах набързо от кабинета си и в коридора се сблъсках в брат ми и Вердона , които се бяха прегърнали.
- Нямате ли си стай бе хора, може да е ваканция , но не е прилично да се натискате по коридорите
-Луна стига си ни чела лекции , все едно не си го правила с Джейми
-Yu , внимавай как ми говориш, едва ли искаш да ме ядосаш още повече, а сега махайте се от тук.
-на тая нещо и хлопа-чух как Вердона говори за мен на Yu , с това момиче нямаше да се разберем така, но сег нямах време да се занимавам с нея.

Изведнъж от края на коридора иникна фигура която Луна изобщо не искаше да вижда.Беше Бела.
-Как смееш да караш Ирис да се омъжи за този глупак.Как смееш.

-Моля, извинявай , но дългото ти отсъствие ти е попречило да си оновиш информацията. не аз , а брат и я накара да се омъжи за него. Бях против това и още съм.

-Добре но аз не съм съгласна с това.Вало използва всяко която му е под ръка.Първо мен сега Ирис!

-Вало е идиот да знам , но нищо немога да направя . Джейми неиска да чуе и дума от това което му казвам. Ирис много ще си пати . Немисля че той ще спре да излиза със сяка срещната, дори нещо друго ме притеснява, че може някой път да и посегне. Незнам какво му стана , преди небеше такъв, беше мил и добър , не ходеше по всеки женски идивид

-Добре.Наскоро да си виждала Елизабет или Касиди ?

-Не , защо са ти ?

-Елизабет ми е сестра а касиди приятелка.Забванено ли е да ги търся.

-Виж сега бързам, закъснявам за среща с Ирис , после ако искаш ще говорим

-Добре-но от към края на коридора се задаваше фигура с бледо руса коса която Белатрикс не искаше да вижда-Защо винаги на мен-каза тя след което се магипортира.Драко пристигна до Луна и я попита.
-Къде отиде Бела?

-нямам представа, магипортира се някъде.

Макластър влезе в кабинета на директорката.Той знаеше че е в много голяма каша и едва ли ще може да се измъкне.Но поне щеше да се опита да спаси другите...предпочиташе няго да накажат много от колкото да накажат няколко души.Той седна на един стол мълчейки, и започна да чака някое от другите момичета, или директорката.

Макластър се беше унесъл, докато двете Риддъл не влязоха в кабинета.
-Нямам никаква представа къде е , най-вероятно при Зам.Директорката.В момента можем само да чакаме, и да се надяваме да ни се размине с по-леко наказание.Е, може би само вие го искате, аз нямам проблеми дори ако ми дадат по-тежко наказание.

Проф.Джейк влезе в кабинета на директорката като беше поканен от самата нея поради това че беше зам дир. на Дурмщтранг а и беше преподавател по Леглимантика и окулмантика.А и беше в министерството и беше разбрал за проблма в общата стая на Слидерин .Видя че в кабинета вече бяха влезли слидеринците.
-Здравейте аз съм проф.Джейк и Ви уведомявам че директорката след малко ще дайде моля не се безпокойте просто бъдете малко по търпеливи.

След миг влязохме аз и Луна.Келън погледна към земята като се стараеше да не среща погледите ни с Луна.
Наследничките се спогледаха ,а Лиза просъска:
-Значи и тя е тук...Грейнджър...
-Явно и тя ще ни пили на главите...-отговори Бела
-Професор Джейк е тук като представител на Министерството,така ,както и аз...надявам се да не
се притеснявате...-засмях се злобно аз

Самозванец на професорът му стана леко смешно.
–Извинете да не си мислите че сте нещо повече от другите-усмивката му стоеше на лицето-може и да е така незнам,но с колко други като вас сам се срещал в Дурмщтранг,сигурно не можете и да си представите.Не искам да ви засегна по никакъв начин и се радвамче и вие познавате Леглимантика и окулмантика но гледайте да не ги използвате върху грешния човек.Тогава професорът остана прав и продължи да гледа учениците.