стигнахме до къщата.
-лол ,за човек който иска да рабори като барманка , за да си изкарва парите имаш доста хубава къща
-не е моя .на баба е, тя е доста богата
-виждам
-с майка ми не са в добри отношения , но на мен ми дава да правя каквото искам в къщата
-завиждам ти
-да и аз си завиждам.Чуствай се като у доса си, но внимавай да не се затриеш в къщатата-той се засмя-сериозно правила съм го
-ок
-има доста хора , дано се забавляваш

Бела и Драко , Аз и Лорън , Елизабет и Касиди влязохме в къщата на Дулсе или по точно в градината.
-иха супер къща
-вярно си е
-и колко много хора има тук-казах аз - хваща ме клаустрофобия
-ами бих могла да разчистя за теб
-ненене в никакъв случей.дошли сме да се забавляваме , да танцуваме и СЪМ НА СРЕЩА БЕ ХОРА.Извинявай Лорън-всички се засмяха-смешно ви е навас.Хайде да отиваме при басейна.-там беше още по претъпкано.
-какво ще правим сега
-да си вземем нещо за пиене
-готово -каза бела и взе за всички по един коктейл-Лорън ме дръпна малко настрани
-хей , чудех се дали би искала да танцуваме
-естествено, хей хора да отиваме да танцуваме
-ок
-забавлявайте се-с лорън отидохме при другите танцуващи двойки, в момента течеше едно бързо парче ,а на мен ми се куфееше, затова реших че ще си танцувам както ми падне.Минаха няколко песни ,а ние с лорън неспирахме да танцуваме.Пуснаха една бавна песен и с лорън започнахме да кълчим пръсти.-ако искаш може да отидем при другите
-не още ми се танцува
-ок,щом искаш-той ме хване през талията с едната ръка ,а другите ни се сплетоха,момента беше супер и наистина неисках да свършва.

-Ирис и Лорън доста се забавляват.-Каза Бела.
-Така е.Белс искаш ли да танцуваме.
-Разбира се.
-Толкова е грозна.Как може драко да я харесва? -Каза Елизабет
-Хей, ти да не ревнуваш?
-Не говори глупости Касиди.

-Уфф.Тъпо ми е.Хаиде да отидем при Ирис.Драко!Как смееш! И то със нея!-Бела погледна с отвръщение Драко и Касиди които се мляскаха.
-Бела аз- Опита се да обясни но Бела го прекъсна.
-Краи!Писна ми!Сбогом!

Бела отиде до Лестранж и без никви обяснения я удари и после я тикна в басеина.Беше вдигнала пръчката си за финалният удар.
-Бела спри!Недеи!
-Спокоино Драко новото ти гадже няма да го заболи...много

Към един часа купона вече беше към края си.Повечето от
дошлите бяха от училището и се бяха прибрали вече,
останаха само май-добрите ми приятели и тук там някой друг.
-хай , момичета ,защо прибирате пиенето-Лис се беше
насвяткала отново
-Лиси , мила мисля че пи достатъчно-Джордж ,
както винаги се опитваше да я накара да спе да пие.
Бяха толко сладка двойка.
-Дуси , сигурна ли си че ще се оправиш сама с почистването
-да ,мила тръгвайте
-ненене не неискам да си тръгвам , тук ми е забавно
-Лис , правишни този томер на всеки купон
-да , знамм .хах , но знаете ли какво ми се прави
момичета.-всички се спогледахме в очакване на
поредната простотия която е измислила-плувамисе-
тя се наведе в опит да си свали сандалите ,
но вместо това повърна, всички в един миг изпротестирахме
-ок , това определено няма да го чистя аз Лис,
утре ела да си го изчистиш
-дабеда-толко ми беше забавно със старите ми пиятели.
да наистина повечето хора на мое място щаха да пищят от радост ,
че са магьосници , но аз си исках стария живот,
старите приятели , старото училище,купоните.о ,как ми липсваха само
-добре хора или тръгвайте или оставате да спите тук,
но аз трябва да намеря един човек
-оу, човек ли каза-лис се надига веднага-искам подробности
-няма какво да ви казвам, той е от училище и сме просто
приятели,даже това не съм сигурна че сме , беше в даскалото ,
седеше сам и му беше скучно
-о ,да ти като добрата фея му се привтече на помощ
-да , да тръгвайте
-ок , тя май н гони хора
-чао-казах аз и се огледах за Ричард,
не след дълго го намерих
и се запътих към него
-е ,как беше-попитах аз

Партито в къщата на Дулсе премина с главомолен успех и малкото момче успя да се наслади докрай на всяка секунда от това лудо празнество.Въбоще не съжаляваше,че беше дошъл с нея и сега си изкара най-страхотанат нощ в своя живот и беше се запознал с доста хора.Неговата срамежливост не му попречи да скочи в баесйна,да се състезава в игра по шахмат,да изпие на екс няколко бутилки безалкохолно и да му направят татуировка на гърба.
Изпитваше опияние и удоволствие от всичко случващо се,че въобще не разбра кога е насътпил края на партито.
Целият беше във вода,косата му беше мокра,но тово не го интересуваше,защото тази вече се беше забавлявал както никога и трябваше да благодари ни Дулсе,че го покани.
Скоро тя се появи и момчето побърза да отиде при нея,за да изкаше радостта си от изживяната вечер.
-Ти страхотна,Дулсе!От сърце ти благодаря,че ме покани и ми даде шанс да си изкарам добре-на един дъх каза всичко това Ричард и цялато му лице грейна.
-Значи ти е хараселао?
-Иска ли питане!Беше фанатстично и трябва да ти призная,че ти ги умееш тези неща доста добре.

-радвам се че ти е харесало.с приятелите ми често правим такива неща.Мъгълите определено знаят как да кофеят.Може да идваш по-често
-сериозно
-да ,разбира се колкото повече толкова по-добре.а сега какво ще правиш ще се прибираш в даскалото или ще останеш да спиш в една от безбройните гостни на баба ми

Чак сега забеляза,че е станало доста късно и не му се искаше да се прибира по тъмно в училище.Честно казано,изпитваше старх да не би някой да го нападне по пътя,така че реши да ъбде предпазлив и да приеме предложението на Дулсе.
-Ако не е нахално от моя страна,мога ли да остана тук тази нощ,защото не обичам да си прибирам по тъмно-призна си момчето и изпита истински ужас от мисълта,че трябва да измине голямото разстояние от тук до Хогуортс пеша.
-Нищо подобно,радвам се,че ще останеш-зарадва се момичето и реши да го настани.А сега последавй ме,за да ти покажа къде ще спиш тази нощ,а утре ще те изпратя до училище
Това се вика гостоприемност и добродушието,което прояви към него много го направи щастлив,защото не всеки път попадаш на такива хора,който ти помагат и те канян в дома си.

-е това е стаята ти за сега.Има собствена баня, кърпите са в някой от шкафовете,хм има нови четки за зъби и след малко ще кажа да ти донесът пижама.Нова е спокойно
-мерси
-няма защо, моята стая е в края на коридора , ако ти трябва нещо там съм, не се притеснявай идваи за каквотоискаш ,само почукай преди това-той ме изгледа и се опита да прикрие смеха си че повечето ми гости не го правят и вече си предопреждавам но ти не си такъв.Аммм на долния еташ има прислуги тях още по-малко не се притеснявай да молиш за нещо.Закуската е в 8.00 и моля те бъди точен баба не обича да закъсняват.След закуска ще се върнем заедно в училището.Нещо да питаш?

-Не,всичко толкова добре ми го обясни,че няма начин да не се оправя-усмихна се момчето и като си казаха лека нощ,всеки се отправи към своята стая.Просто това,което му се случваше беше прекрасно и целият се врънуваше,докато влизаше в стаята, която беше отредена за него.
Изключително това беше думата с която можеше да се опише неговата стая,имаше толкова удбоства,а да не говорим да банята,която беще невероятна.
Часът вече отдавна беше иминал полунощ,така че Ричард реши само да си изчие зъбите и да си ляга.
Не пропусна да си каже и молитвата,а утре на закуската можеше и да се запознае с бабата на Дулсе.
Известно време беше буден заради тази вълнуваща нощ и всичко,което преживя и чак към два часа успя да заспи и да потъне в спокоен сън.

След разговора с Ричард аз се насочих към моята стая , тя беше голяма ,много разхвърляна и с изглед към гората.Влязох в банята изкъпах се и си измих зъбите.След това навлякох набързо лятната ми пижамка ,която се състоеше от много къси панталонки и потник с презрамки и веднага се хвърлих в леглото си с воден матрак.Събудих се в осем без десет.Ужас ,щях да закъснея за закуската,олеле как щеше да се цупи баба.Погледнах набързо в огледалото ,за да видя колко съм зле.реших че не е чак толко лошо и изденах ,като подгонена от стаята ми.на стълбите се сбъсках с една от прислугите
-Добро утро ,госпожице Савиньон-поздрави ме тя
-добро утро .-тя продължи , но аз се сетих нещо-хей Майте , кажи на госта ни ,че закуската ще е в градината.
-да , госпожице
-моляте спри да ми говориш толкова официално ,познаваме се от толкова години
-да , госпожице-засмях се
-пак го правиш
-извинете ме-тя се поклони и тръгна към другия край на коридора,а аз слезох в градината.Баба вече седеше спокойно на масата и ни чакаше
-Дулсе , нямаше ли нещо по-късо което да облечеш
-не ,бабо
-аи не е прилично да сядаш на масата по пижама ,имаме гости все пак
-извини ме бабо-погледнах часовника си беше осем без две ,а Ричард още не се виждаше от никъде, осем без една вече го бях забелязала и точно в осем той се настани до нас.
-извинете ме че закъснях
-не си закъснял-казах аз с пълна уста, след като преглътнах продължих-точен си като швейцарски часовник-двамата се засмяхме ,а баба ме изгледа страшно
-Дулсе Мария Еспиноса Савиньон , няма ли да ме запознаеш с приятеля си
-извинете ме бабо , това е Ричард Дейвис , Ричард това е баба Маите Перони Беорлеги.Тя е от доста стар и ..-зачудих се коя дума да използвамизвестен род.
-прятно ми е да се запознаем Ричард-тя подаде ръката си
-и на мен госпожо-отвърна итой и пое ръката и
-надявам се да сте спали добре...

Каква чудесна нощ изкара момчето в прекрасанат стая,просто не беше истина.Беше се отпочинал от лудото парти,което беше незабравимо и сега се събуди в досат енергично и весело настроение.Не исакше да кара Дулсе да го чака,защото предстоеше закуската и щеше да се запознае с баба й.
Изпитваше известно притеснение то предстоящата среща,защото щеше да се запознае със доста влиятелна и уважавана дама,така че се постара да се дължи на ниво и да не се излага.
Точно по часовник пристигна в градината,където Дулсе и бааб й вече бяха пристигнали и закуската вече сериварна.
Щом видя възрастната жена се притесни,но се овладя и като се усмихна,пристъпи напред и целуна й ръката.
-Добро утро,мадам-каза момечто с възможно най-вежливият и почтителе тон и пордължи.За мен е щастие да гостувам в вашата къща,да имам честта да се познавам с внучката ви,както и със самата вас.Що се отнася до снощи,прекарап чудесно и нямам никакви олаквания.
Щом си размениха още някоко любезности и добри пожелания,Ричард се настани удобно на своето място и вече можеше закуската да започне.

-е Ричард , фамилията ти ми изглежда позната.
-проедполагам , госпожо.Майка ми Линда е графиня от
известна аристократична фамилия.-засмях се и двамата ме погледнаха изненадано
-значи и теб те мъкнат на средновековите им балове
-да, но на мен ми харесва
-на мен са ми скучни
-Дулсе Мария мери си думите
-добре де , добре
-а , като стана дума за балове.Граф Фабрицио Ристори ни покани в имението Ривомброза , за годишния им летен бал.Надявам се тогава да си свободна
-ще видя бабче
-не приемам този отговор ,Дулсе Мария Еспиноса Савиньон , дръж се като млада дама.
-но баба вече не сме 19-ти век
-о , и ние също сме поканени на бала
-чудесно виждаш ли Дулсе , ще имаш приятели там.Макар че синът на граф Ристори искаше да му обърнеш по-специално внимание, както и да ти отправи едно предложение.
-какво-задавих се аз , а ричард се засмя
-мисля че много добре ме разбра.-ричард едвам сдържаше смеха си
-смеи се ти , някой ден ще си на мое място.Но бабо тои не е ли стар
-на двадесет и една е госпожице.
-ече какво да не му е малко.

-бабче хайде да сменим темата.
-добре , но при едно условие.Ще дойдеш с мен на бала и ще говориш с младия Ристори
-добре де добре.О виж колко часа е станало , закъсняваме за училище.Хайде Ричард да тръгваме
-да добре.Довиждане госпожо
-довиждане-баба му се усмихна леко
Вървяхме към училището и си говорехме
-бабати е мила
-да бе не на мене тия.трябва и връщане към 21 век.Уф и как е могла да ми урежда съпруг.
-това си е традиция на арстократите
-е аз като майка ми ще съм различна.Няма да се омъжвам за някой който нехаресвам.Вярвам в любовта,няма няма да се омъжа.О сигурно те отекчавам .Извинявай.Ами ти какво мислиш за любовта

Разговорът портичаше много добре и момчето едва се сдържаше да не се разсмее,докато Дулсе проявяваше недоволство,че ще трябва да се среща с прословутия граф,който смяташе за същински старец.
Никога досега не се беше забавлявал досега и в тяхнаат компания се чуставше много добре и напълон щастлив.
-Още веднъж ви благодаря за поканата да гостувам при вас, госпожо Беорлеги и се надявам,че някой път вие ще ми дойдета на гости.
-С удоволствие,моето момче-казата старата жена и се усмихна .Не се съмнявам,че с твойте родители ще намерим бърз език,пък и доколкото знам са доста уважавани хора.
-Точно така,но по принцип не обичам да посещавам обществени места,като изключим баловете който са моята слабост.
-Нямам търпение да те видя в официален костюм-подметна Дулсе и той леко се изчерви.Сигурно ще изгледаш зашеметяващо и ще приковеш всички погледи.
Ричард се изчерви и реши нищо да не казва,защоот се почуства доста неловко и затова продължи с закуската и гледаше много да не подава на провокативинте въпроси на пприятелката си.