-МАХНИ СЕ-извика Бела, замахна с ръка и една огромна вълна повали Драко, като лист хартия.-МЛЪКНИ-гласът оттекна над гората.След като Драко се изправи попита Джесика.
-Какво става с нея Джес.
-Не мога да кажа.Не използва оклумантика но мислите и са ужасно тихи и не мога да видя нищо.Мога да кажа само едно.Тя сега е повече от човек.
-И по малко-допълни Елизабет-В момента тя се е обединила с четирите дракона и нимфата Ксин Джин което я прави непобедима.

Непобедима...ще видим това...
Луна не бе същата...всички знаеха,колко обичаше Джейми,и какво значеше той за нея.Хърмаяни незнаеше какво да направи-да се обидини с нея,или да защити слидеринките,които може би щяха да разкрият какво и кой всъщност е убил Сириус.Луна знаеше това,но може би не бе готова да преглътне болката от изгубеното.Хърмаяни стрелна с поглед Лиза и се опита да влезе в ума й:
-Мога да ти помогна,Лиза...стига и ти да ми помогнеш...знаеш как и защо...
Но в този миг...

Един час от както директорката и две ученички си бяха обявили война.На двора вече имаше малко свободно пространства, всички се бяха насъбрали там - учители , ученици , смъртожадни и членове на ордена, богове и тяхни деца , вампири и диментори. Да , в този късен час на един топъл летен ден световете на вампирите , боговете и магьосниците се бяха събрали , за да разрешът проблем от лично естесво. И какво се получава от тази сбирка, дали всеки ще одържи силите който притежава.
Естествено скъпата ни директорка предизвика мъжа си древен бог , а нейната опунентка събра петте елемента.Но не след дълго всичко се обърка.Небето сменяше цветовете си постоянно , образува се дупка , от която се спусна стълба. Земята се разтресе и познайте какво излезе от небето и земята.Старогръцките богове , кой би предположил че митовете са верни.Те зглеждаха по разярени и от магьосничките.След това започна дълго обяснение кой ,кога ,защо и какво, но обяснението премина в битка, която нямада разказва, а ще дам направо резултатите. Едното убийство премина в катастрофа ,зза обитателите на земята , която вече беше завладяна от богове ,който ама хич небяха толко мили като по приказките,ами бяха жадни за власт

Битката свърши а боговете бяха победени.Но Бела не можеше да да издържи от всичките емоций който я бяха погънали.А и тежестта на силата беше ограмна.Не можеше да я задъжи.Точно тогава беше пометена от много силен вятър.Чувствата и се изобразяваха от природните стихии.Изпитваш гняв, много силен гняв, но не към Луна или към някои друг.Гози гняв беше за самата нея.Мразеше се.Видя колко щети може да причини на себеси и на хората които обича.Точно тогава всичко утихна.Бела бе върнала силите си на мястото им.Стана и тръгна към езерото.Бе готова да скочи.Никои не разбираше какво прави.Дори и Луна която я познаваше толкова добре.Но някои я спря . . .

-спри
-какво - попита Бела по очите и се стичаха сълзи
-какво си мислеше че правиш
-няма смисъл да съм тук, наранявам всички Драко , сестрами , теб.Какво данеби да ми прощаваш за това което сторих
-не естествено, просто не е нужно да се самоубиваш ,заради това.Дано най-накрая да се научиш да си добра, поне малко

-Теб те очкават велики дела Елиза.Не мен.Аз съм слаба, прекалено слаба да го направя.-Тя пристъпи напред-Oстави ме да го направя.Няма друг начин, нямам друг избор.Сбогом.

Белатрикс погледна към сестра си.
-Елизабет ти можеш да го направиш без мен.Аз не съм ти нужна.Ако не го направя ще се откажа от магията.Защо да продължавам да наранявам всичи около себеси?И защо да изтребваме мъгалокръвните като самите ние сме такива?

Докато се разхождаше, Дийн влезе в Дворът на Замъка.Понеже не искаше цял ден да се разхожда безцелно, реши да полежи малко на поляната.Изведнъж каза на себе си:
-Тези деца...толкова щастливи...без никаква представа за истинския живот, и неговата причина...изведнъж спря.Малко след това пак си помисли-голяма скука е тук!Надявам се че скоро някой ще се появи-след което, извади една малка бутилка с тиквен сок и изпи малко.след това си полегна, с бутилката до себе си.

Излязох от замъка след уморителния ден. Промените в училището ставаха добре , но бяха изтощителни. Забелязах Дийн да лежи на тревата и да пие тиквен сок.
-тиквен сок . Немога да те позная батко, данеби училищните години да ти липсват.-
-не , защо ?
-ами на тво място бих си взела бирен шейк , а не сок . Същност много ми се допи. -махнах с щръчката и два бирени шейка се появиха пред нас.
-Искаш ли или ще оставиш малката си сестричка да пие сама ?

-Не отказвам-каза той и взе единия бирен шейк-просто не искам да давам лош пример на децата, пък и ми липсват младините...е, поне мога да гледам как учениците стават силни и прославени магьосници.А ти как си, сестричке?Как върви приготвянето за новата година и другите промени?-попита той своята малка сестра.

-добре , предполагам, но много от учителите напуснаха и сега сме без преподаватели.
-ще намериш нови
-да, но ако неуспея-двамата мълчаха за малко-Хей, бете колко ме обичаш
-незнам, какво ще искаш?
-а , не нищо. Кажи нещо интересно, скучно ми. Такава скука е , че по някой път ми се иска Волдемор да дойде , за разнообразие

-Внимавай да не ни урочасаш-след което той се засмя-да, найстина е скука...хей, сестричке, скучно ли е?Ама наистина, наистина много скучно?Ако наистина много ти е скучно, можем да се състезаваме с метли!Какво ще кажеш?

-сериозно
-да защо не
-незнам не сме го правили от както бяхме малки
-ами точно за това
-добре, но да знаеш че съм много добра .
-Хахаха. Пак ще те бия
-надявай се. Акцио метла

Yu изрече заклинанието "акцио" след което каза метла, и след броени секунди, сякаш от нищото се появи една метла, с гравиран надпис "Светкавица".Той се качи върху нея, След което каза на сестричката си:
-Готова ли си да загубиш?
-Мечтай си!
-Ще видим...След което той потегли.Направи няколко Лупинга след което се засили...

Луна последва примера на брат си и се качи на своята метла. Оставиго да се поперчи и когато той свърши каза
-все същия си батко. Минаваме през игрището после забранената гора после между двете кули и пак тук.
След секунди двамата вече летяха. Първоначално те летяха заедно .

Но, изведнъж Луна успя да заблуди брат си, след което го изпревари и първа влезе в гората.Брат 'и беше плътно зад нея.Но изведнъж тя направи лупинг и за малко не се заби в едно дърво.Но, брат 'и нямаше същия късмет.Той се удари , но остана върху метлата.
Те излетяха извън гората и се запътиха към кулите.Този път Yu Водеше.Той направи няколко лупинга, но сестра му се възползва от момента и го изпревари.Мина през Двете кули и слезе на земята.
-Братле, казах ти че ще те победя-каза Луна смеейки се.
-Да, така беше-каза Yu също с усмивка на лицето
-Е, какво искаш да правим-попита Луна своя брат
-Мммм, незнам, може би да се разходим из замъка?
-Добра идея...
Те тръгнаха из коридорите.Първо минаха през голямата зала, за да влязат в трофейната.Известно време стояха там и разглеждаха различните отличия, придобивани от ученици и учители от Хогуортс.
След това те отидоха до библиотеката, за да видят дали ще намерят книгите, чрез които те учиха когато бяха малки.
Най-накрая отидоха до Куидичния Стадион.Това беше любимото им място, откакто учиха тук.След като си припомниха стари ценности, всеки от тях започна да си върши сегашните задължения:Yu-да приготвя своя нов магазин, а Луна-Да приготвя Училището за новата година.

Вер тръгна към входа.Сега се бе издала и не можеше да го поправи.Но някои я спря . . .

-Мхм...разбирам те защо не ми каза, но не трябваше и да побягваш, нали?

-Виж аз. . .Аз не мога да го направя, не ислед това което сtана преди.А и незнам дали изпитваш същото към мен.

-Ако не го изпитвах, нямаше да съм тук .-след това, Yu слезе от метлата, и прегърна Вер.

Вер се усмихна и каза:
-Не мисля че сестра ти ще е много доволна.

-Дори да не е доволна, това е моят живот, нали?Все пак тя не може да направи нищо друго освен да се примири.

-Така е-засмя се тя и го целуна. . .

Със съгласието и на двамата играчи в това РП, ние казваме The End на него.

Вердона се разхождаше из двора.Бе забелязала новия учител който беше много красив.Но как можа, та тя си имаше гадже.Все пак реши да го заговори.Приближи се и каза.
-Здравей аз съм Вердона приятно ми е.

-Аз съм Джейк и на мене ми е приятно-професорът огледа дворът отново , като че ли търсеше нещо но надали и той самият се сещаше какво.
–Вие как сте ? Какво правите ?- като се опитваше да рарбере всичко
-Съжалявам сигурно ви изглеждам много любопитем,като проф.Джейк се засрами и наведе глава надолу.

Вер усети че пак се е раздрънкала.Точно тогава видя Yu.Затова тя смотлеви нещо от вида на „Надявам се да се видим пак“ и се отдалечи от професора.

-О, здравей, Вер!Имам един малък подарък за теб-след което извади зад гърба си:-Харесват ли ти?

-Разбира се.Много са хубави-каза тя след което целуна Yu.

-Радвам се.Сега, искам да ти покажа още нещо, но то не е тук, в къщата ми е.Искаш ли да го видиш?

-Щом искаш.Добре.-каза тя и тръгна с Yu