Рон беше с навехната китка след игра по Куидич и проф. Хърмаяни Грейнджър веднага го заведе в болничното крило.. Ема бързо изтича при Рон и го попита:
- Рон!!!! Добре ли си!?!
- Да. Горе долу.
След това те го оставиха да си почива.

-Хахахаха-изсмя се бела-аз ще и помогна но какво ще получа

-Незнам-замя се тя като прелиташе из стаята-аз знам че знаеш каде е камъка

-Млъкни-извика бела -благодаря.А....вярно Енервате

Бела се върна в стаята
-Доста добре лъжеш

Бела каза
-Тои идва.
-Кои той-Попита нина.
-Ти знаеш кой
-Здравеи Бела
-Господарю мой
-Бела какво е станало с теб-Тои погледна тялото на бела което било прозрачно
-Убиха ме
-Кои
-Незнам

-Къде е -изкрещя Бела-Тва малко гадно мътнородче
-Не я обиждаи
-О тили ще ми кажеш-Изсмя се бела

-Е добре но внимаваи твоята Нинка може да пострада-Изхили се тя и се изпари

Лия беше метната на леглото пренебрежно тя не се чустваше добре и имаше чуството че отново ще припадне но този път щеше да е фатално за нея

-Не само това ще е фатално-засмя се бела-Знаеш ли коя съм аз. Аз съм Белатрикс Блек като нищо ще те обия

-И аз мога да ти помогна-усмихна се той-След кова ще си купя сладки...ще се подстрижа...ще се изруся/малко прекалих ама преди секунда гледах концерта на Хелулийн и съм леко...на търни/А сега, ако ме извините-той погледна мърсно към Бела и се поклони на лорда-Отивам да спя...Не искам някой светая светих да започне да ми се кара, че все още блуждая по коридорите
Той се усмихна мазно и тръгна към спалните

/мн е сладък когато казва:But the shit that I`ve done в Mama на концерта.Има няква много....милииичкааа усмивка точно там/

-Няма да ти отива с черна коса си по хував-Каза Бела-и На мен не ми отива.Драко изглежда по добре.Така както и да е.Какво измъдри болния ти мозак за мен пред лорда.

-Болен?!Не ми отива!?-направи се на невинен Джо- Аре, чао...Н`амери профчето, гмурни го, в`земи му какмъкО, и си `оди
-Хубаво-фръцна се тя






Как да не му отива:

/хаиде едно рп в общата стая/
Бела се осмихна коварно и си тръгна

Виле ме беше измъкнал от езерото и ме доведе тук.Исках да му кажа толкова много неща.Сега той сигурно мислеше че не искам да съм с него .Така оплесках нещата.
-Виле виж-започнах аз , но той ме прекъсна
-нека аз първи.ако неискашда си с мен просто ми кажи не върши глупости
-Неее-изкрещях аз-не си ме разбрал.Аз те обичам и точно затова бях решила да направя онази глупост.Но мислех че няма да те видя . Волдемор те беше озпратил на мисия от която се предполагаше че няма да се върнеш и не исках и да си помислям какво щях да правя без теб-надигнах се за да го прегърна и тогава усетих пронизващата болка в ребрата си ,но я пренебрегнах исках да се притисна силно в него,плахо но със страст той ми отвърна.
-нямаш представа колко се радвам да чуя ,че ме обичаш защото аз също изпитвам същите чуства
-моляте не говори просто ме прегърни
-обичам те
-и аз

Виле седя при мен около един час след това го изпратих в стаята му да се наспи за утре и сега бях сама и ми беше скучно

Бях замаяна.Размърдах се и с изненада разбрах , че не съм на двора .Лежах на удобно легло с мека възглавничка.Отворих очи и разбрах къде съм-болничното крило.Нямаше никой.Нищо не помнех ,как ли съм се озовала тук.На вратата се почука и влезе ...

-нямам представа , помня че бях в двора и после после се събудих тук и се надявам някой да ми каже какво стана.А на теб за какво ти е Скарлет?Нещо станало ли е?

Влязох в болничното крило.При Луна беше една от другите учителки.
-Хенриета моля да ни уставиш сами, трябва да говоря с Луна-тя се нацупи
-Да разбирасе-от километри личеше че я ядосах-Довиждане Луна- тя тръгна да излиза, но когато стигна до мен си измърмори под носа"идиот"
-и затвори вратата моля
-дадено
Е вече бяхме сами
-Разбрах какво е станало в двора с волдмор
-така ли и би ли ми казал, защото аз не помня
-не се прави . обещала си му че ще изпълниш всичко което поиска ,за да остави професор Грейнджър.Как си могла.Това е толкова тъпо-бях направо бесен , ами ако нещо и се беше случило
-Джейми не се притесняваи,няма защо.
-Луна нямаш представа колко се притесних,виж аз ... добре ще карам направо .Обичам те.обичам те от както те видя искам да съм стеб
-спри моля те , съжеляам ако съм ти дала надежда с нещо но аз см с Виле и найстина го харесвам
-и двамата знаем ,че и аз не съм ти безразличен
-не си но немога
-просто замълчи - и тогава реших да действам направо,за няколко часа тя беше единствено моя ....

Точно тогава Бела влезе в стаята:
-Ах, Любов любов-каза тя-колко лигаво.Изчеваи от тук тъпако.Трябва да говоря за нещо с Луна.

Хети беше откачила направо, Джейми се опитваше да я успокой ,а мен главата ме заболя адски много и нервите ми не издържаха.
-Стига вече, намирате се в болничното крило.Веднага престанете.Хети какво е станало
-Тя е хванал Скарлет , ще я убия ,малко чудовище
-не ми говори така, нищо не съм направила-крещеше бела
-Бела млъкни и престани да крещиш, ако си напраила нещо веднага си признаи, защото после ще съжеляваш
-нищо не съм направила-изсъска ми тя
-Не ме лъжи.Къде е Скарлет, питам те за последен път...

-Нищо не съм направила.
Тя сложи ръка върху бъбрека си.Кървеше.Но из веднъж лявата и ръка запари.
-Глупачка, бутнала си Знака.Той идва.

С Джейми влязохме в болничното крило.Бях пребледняла като мъртвец и едвам се държах на краката си.
-Боже мой ,какво пак се е случило с директорката-изкрещя мадам Помфри когато ни видя
-тя ражда -обади се Джейми-можете ли да и помогнете или да я заведем в болницата-изглеждаше обнадежден от втория вариянт
-да разбира се ,ела служия на леглото и донеси кърпи-и се започна , след 15 минути мъки ,бях напълно ешена че вече няма а го повторя, но и бях безумно щастлива.Имах си малко момченце,малко следко със сини очички и руса косичка.Приличаше повече на баща си ,отколкото на мен и това беше хубаво
-Да ви е честито бебчето-каза мадам Помфри и ме измъкна от мислите ми-Как ще се казва-попита тя ,погледнах към Джейми и двамата мислехме че ще е момиче не бяхмемислили за момчешки имена ,той се приближи до мен прегърна и двама ни и ме целуна по челото-което и име да избереш няма значение ,стига да сте добре-усмихнах му се в отговор тогава пак усетих съшите болки като в началото.О майко мила пак ли
-Мадам Помфри , мисля че нещо не е наред,пак осещам същата болка
-не би трябвало.Джейми вземи бебето и се отмети-тя дойдедо мен и след малко каза-мисля че ще трябва оново да изтърпиш болката-в този момент незнаех дали съм радостна от това чеще си има още едно слънчице или тъжно от това че пак ще трябва да тъпяужасяваштата болка.Всичко се повтори този път беше малко по-лесно , за което благодарих на бога не веднъж.Беше момиченце , със зелени очи и черна коса.Странно от двама родители с рус коса и сини очи то беше с черна, и зелени очи :Д. Погледнах към двейми ,сияеше повече от всякога.Е явно малката щеше да му е слабост .Гушнах и двете бебчета.-Е ,тате запознай се с батко Скорпиус и малката Лили.
-Интересни имена ,щом така си решила -дадох му знак да дойде да легне до нас .Мадам Помфри излезе някаде и ние останахме сами , но не за дълго явно новините бързо се разнасят в това училище при нас дойдоха..

Седях от страни на леглото и гледах как бившата ми годеница и съпруга и се радват на новородените си деца.Чудех се какво ли правя тук.Ирис се приближи до мен с най-голямата и усмивка .Беше сладко хлапе,дори нещо повече .
-много са слаки нали
-да
-май, не ти е много приятно да си тук
-не , просто ми е странно
-ако искаш си тръгвай
-незнам ,няма какво да правя тук поне не съм сам
-ако искаш ще дойда с теб , някаде-бях ядосан просто исках да си го излея на някой ,а тя ми се предлагаше съвсем открито.Знаех че не е правилно все пак аз и бях учител а тя ученичка , но за една нощ без никои да разбира.
-къде искаш да те заведа
-незнам в стаята ти
-знаеш че не е правилно
-еи
-аз съм по-голям от теб и съм учител
-някой ми беше казал че с по-голям е по-добре
-би трябвало да те отрежа , но незнам защо немога.Не очаквай много от мен после
-да знам после ще се правим на непознати няма проблем
-е ,да вървим тогава -хванах я за ръка и тръгнахме към стаята ми

с Хърмаяни занесохме тялото на Джейми в болничното крило , въпреки че знаех че няма смисъл , той вече беше мъртъв.
-Боже мой , какво е станало
-мадам Помфри-казах ппрез сълзи-той той е мъртав.
-не мисля така -обади се Хърмаяни- само е зашеметен, проклятието беше изпратено от четвъртокурсничка.
-Мъртав е -казах тихо
-служете го на леглото-след 15 минути тя каза-съжелявам директорке , Мъртав е
-знам - троснах се на леглото, вече бях спряла да плача, нямах сили и желание за нещо друго , просто исках да съм сама-трябва да тръгвам-казах и изхвърчах от болничното крило